вторник, декември 18, 2007

Искам да изкрещя

Deep Purple - Sometimes I feel like screaming


Обърква ме лицемерието на хората. Злобичка. Дребнава точно колкото дребнави са душевните им терзания.

До колко си човек всъщност те определя способността ти да си съпричастен на околните. Егоцентризъм. "Аз съм центъра на Вселената. Моето мнение е изконно и крайно, окончателно. Ти не си прав!" Да, може би не съм права, но спрямо кого, спрямо кое? Кой в моя свят определя кое е вярно и кое не? А още повече кой е отправния критерий за правота?

Добрината. Какво е "добрина"?

Да, правим грешки. Постоянно грешим - спрямо себе си и околните. Но, отговаряйки си на въпроса "защо", разбираме кое и какво е предизвикало такова поведение. А дали си отговаряме правилно? А дали отсрещния не е имал нещо съвсем друго предвид?

Пуша, мисля си и все повече се обърквам. Вчера дъщеря ми каза: "Мамо, защо винаги трябва ти да си виновна? Понякога и другите хора имат вина!". (Боричкахме се с приятеля ми и си ударих жестоко палеца. Болеше ме много. Той се притесни, но наистина "вината" си беше моя.) Колко мъничка е моята дъщеричка, а на колко много неща ме учи.

Всъщност какво точно означава "вина"? Мързи ме да търся определението на думата. Асоциативно се сещам за друга случка - Антония ми разказва един ден със сълзи на очи как си играла с някакво гущерче. Само го милвала, нищо повече, ама то взело, че умряло. И тя плачеше. Плачеше, не защото гущерчето умряло, а защото щяла да иде в Ада. Е, точно това е Лошо!!! Мисля че Ада като понятие е най-ужасната лошотия на човечеството. Защото не обяснява нищо, а държи в Страх. Ето го и лицемерието - не ми пука за гущерчето, а ме е страх за мене си.

Раздробени на мънички частички, мислите ми се ръчкат.

Време е да си ходя. Днес той няма да дойде. Днес няма да се гушкаме. Трябва да издържа. А съм толкова щастлива в прегръдката му. Сякаш най-сетне съм си У Дома...

четвъртък, октомври 04, 2007

Only You...

Yazoo - Only You


Снощи ходих край морето. Седнах на плажа, пуснах си Massive Attack и усилих слушалките, гледах звездите, гледах вълните и... И мечтах, защото дори и аз имам право да съм щастлива. Поне в мечтите си!
После като си тръгнах, вървейки боса по алеята край плажа, зърнах едно бръмбърче, пълзящо по пътя си. Аз мръднах крачка встрани, за да не го смажа. И осъзнах, че постоянно това правя, въпреки че имам физическата (и не само) възмозност да го смажа. Да смажа всики малки бръмбърчета, които ми се изпречват постоянно на пътя. Но защо да го правя? Нали всички имаме право да сме на тази Земя. И трябва да мислим един за друг. И да не се нараняваме. Да, отклоних се крачка от пътя си, но бръмбърчето е живо. Не ме настъпвайте, моля ви. Боли, ужасно боли. И понеже съм дете, отвръщам злобно и без да помисля. Наранявайки най-вече себе си.

Трябва ли да порасна? А защо?

петък, юни 01, 2007

Накъде

I Santo California - Tornero


Затварям си очите сега. Затварям ги, защото трябва да избягам. За кой ли път! А накъде? И докога?...
А всъщност не бягам от теб. Бягам от себе си. Бягам от страха, който е вътре в мен. Бягам от Миналото, което е пуснало дълбоки корени в Бъдещето...
Бягам Сега. За да се върна там, в Бъдещето. С ръце, разперени за теб. С душа, тръпнеща в очакване.
Докога? И накъде? Към безкрайността. За да срещна себе си. За да съм готова за теб.

сряда, май 30, 2007

Где-то на белом свете

"Песенка о медведе" от филма" Кавказская пленница"

Где-то на белом свете
Там где всегда мороз
Трутся спиной медведи
О земную ось

Мимо плывут столетья
Спят подо льдом моря
Трутся об ось медведи
Вертится земля

Ля ля ля ля ля ля ля
Вертится быстрей земля
Ля ля ля ля ля ля ля
Вертится быстрей земля

Трутся они стараясь
Вертят земную ось
Чтобы влюблённым раньше
Встретиться пришлось

Чтобы однажды утром
Раньше на год иль два
Кто-то сказал кому-то
Главные слова

Ля ля ля ля ля ля ля
Главные сказал слова
Ля ля ля ля ля ля ля
Главные сказал слова

Вслед за весенним ливнем
Раньше прийдёт рассвет
И для двоих счастливых
Много - много лет

Будут сверкать зарницы
Будут ручьи звенеть
Будет туман клубиться
Белый как медведь

Ля ля ля ля ля ля ля
Вертится быстрей земля
Ля ля ля ля ля ля ля
Вертится земля

Где-то на белом свете
Там где всегда мороз
Трутся спиной медведи
О земную ось

Мимо плывут столетья
Спят подо льдом моря
Трутся об ось медведи
Вертится земля

Ля ля ля ля ля ля ля
Вертится быстрей земля
Ля ля ля ля ля ля ля
Вертится быстрей земля

сряда, май 09, 2007

И пак...

Do you pull me up just to push me down again?...

Благодаря. За това, че давах. А ти взимаше. За това, че повярвах. А ти не мислеше.

"Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.", каза Лисицата на Малкия принц.

Janis Joplin - Piece of my heart



Didn't I make you feel like you were the only man, well yeah,
An' didn't I give you nearly everything that a woman possibly can?
Honey, you know I did!
And each time I tell myself that I, well I think I've had enough,
But I'm gonna show you, baby, that a woman can be tough.

I want you to come on, come on, come on, come on and take it,
Take another little piece of my heart now, baby, (break a..)
Break another little bit of my heart now, darling, yeah. (have a..)
Hey! Have another little piece of my heart now, baby, yeah.
You know you got it if it makes you feel good,
Oh yes indeed.

You're out on the streets looking good, and baby,
Deep down in your heart I guess you know that it ain't right,
Never never never never never never never hear me when I cry at night.
Baby, I cry all the time!
And each time I tell myself that I, well I can't stand the pain,
But when you hold me in your arms, I'll sing it once again.

I'll say come on, come on, come on, come on, yeah take it!
Take another little piece of my heart now, baby. (break a..)
Break another little bit of my heart now, darling, yeah, (come on…)
Have another little piece of my heart now, baby, yeah.
Well, You know you got it, child, if it makes you feel good

I need you to come on, come on, come on, come on and take it,
Take another little piece of my heart now, baby. (break a…)
Break another little bit of my heart, darling, yeah. (have a)
Have another little piece of my heart now, baby,
You know you got it (waaaaahhh)
Take a…Take another little piece of my heart now, baby. (break a…)
Break another little bit of my heart, and darling, yeah yeah (have a)
Have another little piece of my heart now, baby,
You know you got it, child, if it makes you feel good

понеделник, май 07, 2007

събота, април 21, 2007

Un monde parfait!

Благодаря ти, Тоничка, мое усмихнато детенце! За танците, за песните и за смеха. :-)

Ilona Mitrecey - Un Monde Parfait


Ilona Mitrecey - C'Est Les Vacances


Ilona Mitrecey - Laissez Nous Respirer


Ilona Mitrecey - Dans Ma Fusee


Ilona Mitrecey - Allo Allo


Ilona Mitrecey - Noël, Que Du Bonheur


Ilona Mitrecey - Chiquitas

понеделник, април 16, 2007

В кръговрата на Живота

Преди 10 месеца аз се гмурнах в едно вирче. Но се оказа дълбоко. И се оказа блато. И затъвах, затъвах... Докато един ден преди 2 месеца напипах с крак дъното. Бях изтощена, нямах повече въздух. Настъпи времето за решения - дали да се оставя на летаргията там на дъното, или да се оттласна и нищо, че съм без въздух в изтощените дробчета, да се опитам да изляза...
Вече водата над мен е по-светла, сякаш виждам края.
Знам, че силите ми ще стигнат, за да изляза. Знам, защото го усещам. Ще изляза, ще си се попека на слънце, доволно легнала на някоя полянка. Спокойна. После ще се разходя из гората, ще си попея с птичките, ще си побъбря с животинките, ще се насладя на повея на вятъра, ще вдъхна мириса на горските цветчета. Докато, някой ден, не видя някое друго примамливо вирче. И не реша в него да се освежа и да поплувам...

В кръговрата на Живота. :-)

петък, февруари 23, 2007

Бръмбърчета

Имам бръмбари в главата, ужас! И проблема не е, че ми пречат - не. На мен ама изобщо не ми пречат. Но околните постоянно се оплакват. Пречело им жуженето.
Не искам моите бръмбърчета да си ходят. Обичкам си ги. Бръмчат ми, правят ми компанийка. Като ми пърхат из главата и ми сгряват ушите. А и през прозрачните им крила сякаш виждам света в други цветове, доста по-интересни от обикновените.
В последно време обаче линеят. Когато някой започне да ми крещи да спра с това жужене и бръмбърчетата ми изведнъж утихват, свиват се и сякаш се разболяват. Тогава аз започвам мило да им говоря, захранвам ги с топличка супичка от мечти (много я обичат, ама на фидето се цупят) и им правя компреси с любов.
Не искам да живея сама, но си обичам бръбърчетата!
Май остарявам...

неделя, февруари 18, 2007

Безплатни прегръдки



Click on me!

Free hug


Спонтанната човещинка. Нежност. Топлина. Доброта. Уюта на сигурността, че не си сам.
Толкова малко енергия се иска за една прегръдка, за една усмивка, за една добра дума. Колко повече енергия коства всеки скандал. Кое ни превърна в такива сеирджии? Страхът, неувереността, които са плод именно от липсата на една искрена прегръдка...
Усмихвайте се, прегръщайте се, обичайте се! Живота и без това е толкова...