Дайте ми фенер!

Просто... Това е. Не мога, не искам, няма смисъл от коментар.
Когато не искаш да бъдеш наранен е много по-лесно да се затвориш в черупката си. Свит, самотен... Но защитен! Защитен от кое? От разочарованието. От разбитите надежди. От сгромолясали се очаквания.
Писна ми от шамари. Не искам да удрям и аз. Не искам да ставам като вас!
Било хубаво да си влюбен... Да, бе, да! Ставам прекалено мила, нежна, чувствителна... И най-вече незащитена. И боли.
Какво става със света? Защо всичко наоколо е тъжно? И синьо... Всеки се е скрил зад стените на крепостта си и мълчи. Никой никого не обича. Даже никой вече и не мисли за значението на думичката обич. Всеки се муси, всеки е обиден, наранен, страда.
"За да получиш обич, трябва да се научиш да обичаш" бях прочела някъде. Нямаме право да искаме без да дадем. Равновесие. На никого не му пука...
Студено ми е. Разкъсах дрехите, с които бях топличко увила душата си и сега се скитам гола. И ми е студено.
Дайте ми фенер!
Защото Цaрят е гол. И от мънички ни учат, че трябва да му се смеем. А какво смешно има в голотата? И защо трябва да ни е срам от голотата? Страх от подигравки, страх от обиди, страх... Поуката - open your mind!
Да пораснеш.
Стига ме дърпахте, не искам да играя по вашите правила. Защото те са грешни!
Ще разперя ръце и ще прегърна. Може би пак ще бъда нагрубена. Но ще си легна спокойна, че направих това, което смятам за правилно.

Moloko - Forever More

What if I drown in this sea of devotion
Just a stone left unturned
My need is deep
Wide endless oceans
Feel it furious
The fire burns on

Let there be love
Everlasting
And it will live eternally
Will we receive without ever asking?
Im just curious

Got to find me somebody
But there's nobody
To love me
And its driving me crazy
There's nobody to love me

Somebody tell me
How could there be nobody
To love me
And its driving me crazy
There's nobody to love me

Endless tears
Forever joy
To feel most every feeling
Forever more

And if I drown in this sea of devotion
Just a stone left unturned
My need is deep
Wide endless oceans
Feel it furious
The fire burns on

Dont want to see me crying
Just want to see me flying
I need to get so high and
Want somebody to blow my mind

Got to find me somebody
But there's nobody
To love me
Anybody could love me

And its driving me crazy
There's nobody to love me

Брех!

How evil are you?

Мамицата му...

Unfinished Sympathy

Massive Attack

I know that i've been mad in love before
And how it could be with you
Really hurt me baby, really cut me baby
How can have a day without a night
You're the book that I have opened
And now i've got to know much more

The curiousness of your potential kiss
Has got my mind and body aching
Really hurt me baby, really cut me baby
How can you have a day without a night
You're the book that I have opened
And now I've got to know much more

Like a soul without a mind
In a body without a heart
I'm missing every part

Мечтая те

Тя ми разказа как е целувала устните ти. Как ти си търсел нейните устни. Тя каза, че вече не те иска. Аз не повярвах. Оплетохме се в измислени оправдания. Страхът да изгубим приятелството, заради...
Реших да се отдръпна. Все пак аз съм илюзията, тя е реалността. Аз съм това, което си мечтаеш, че искаш. Тя е това, което си харесал преди време.
Не се предавам. Просто съм объркана и не знам как да постъпя. Не искам да говоря с теб за това. Страх ме е да не я нараня. Не искам никого да наранявам.
Знам, че си объркан. Знам, че и идея си нямаш какво се случи, защо изчезнах. Знам, че си прекалено горд, за да попиташ. Но не знам как да ти обясня.
Пуснах си "Спри до мен" на Дони и Леа Иванова и излязох на двора да пуша и да погледам звездите. Самотата е толкова осезаема. Мога да я помириша, мога да я пипна. А звездите ми се усмихват с успокояващата усмивка на баба: "Времето лекува всичко...".

Дони и Леа Иванова - Спри до мен

Една китара не спира да звъни.
Не спира да разкъсва своите струни,
че няма кой да носи радост в тъжните ми дни,
ни кой да ме прегърне и целуне.

Спри до мен, спри до мен, спри до мен,
засвири ми пак със звънката китара
и какво от туй, че може пак със стария рефрен
да се върне в сърцето болка стара.

Денят настъпва и светлите лъчи
огряват ярко тоя свят огромен,
но аз посрещам изгрева с разплакани очи,
че всичко си остана тъжен спомен.

Една любов избира този час
и вечно с нова сила се повтаря,
но значи ли раздялата, че няма пак за нас
една любов сърцата да изгаря.

И сълзите нежно галят страните ми. Мечтая те...

Прибирам се!

Преди няколко дена гледах една реклама по телевизията. Кампания за подпомогане на сираци. Едно мъничко момиченце с големи къдрици и прекрасни, широко отворени очи, на годинките на дъщеря ми, играеше на топка. То подаваше топката някому и му я връщаха. Наигра се. Камерата бавно се отдалечи, докато момиченцето се приближаваше към мястото, накъдето подаваше топката. Видя се стена. На нея бяха нарисувани две фигури - мама и татко. То си беше играло с тези фигури. "Гушна" се детето в стената и си тръгна... И тогава разбрах. Никакви пари, нищо не може да замени сигурността и уюта на майчината прегръдка. Искам да се прибера и да дам на моето Тони това, което мога. А не това, което хората смятат, че трябва...
Искам да я гледам как расте. Искам да участвам активно в деня и', изпълнен с приключения. Искам да съм герой от този ден. Искам да гледам малките и' ръчички как рисуват, учат се да пишат. Искам да и' разказвам приказки нощем. Искам да я нося на раменете си, докато все още мога.

Обичам те, Тоничка. Мама си иде да те гушка. :-)

Искам

*******X (10:11) :
LOVE... is a way of feeling
LOVE is a way of feeling less alone
So what's all the fuss about?!?

Искам си спокойствието. Искам си сигурността и увереността. Искам да знам.
В такива моменти се чувствам като изгубено дете. Широко отворени очи, пълни с паника. И в главата ми само една въпрос - защо?...

Жените сме... Нямам думи!
Когато една жена е сама, винаги търси вината в себе си. "Защо съм сама? Сигурно съм твърде грозна? Мисля прекалено? Не мисля достатъчно? Говоря много? Скучно му е с мен? Къде сбърках?..."
Когато един мъж ни подари цвете, започваме да мислим защо ли го е направил. Ако жена подари цвете на някой мъж, той или ще се усмихне, казвайки някоя шега, или просто ще го приеме. И няма какво да му мисли. Искала съм, подарила съм.
Как да се науча да не търся под вола теле? Несигурността ме убива.
Трябваше ли да слагам всички под един знаменател?

Троп, троп с краче - "Искам, искам и все така заспивам..."

Липсваш ми...

Липсва ми уюта на твоята компания. Липсват ми усмивките, липсват ми закачките. Липсва ми изненадата. Липсва ми сигурността. Липсват ми копнежите и мечтите. Липсва ми парещото усещане в стомаха, когато ме заговаряш. Липсва ми да ти се цупя и да знам, че ти пука. Липсва ми дори, когато ми се караш. Липсва ми: "Виж VH1!"...
Колко ли ще издържа? Дори не помня точно защо се разсърдих. Чия гордост ще победи?
Трябва да се науча на търпение.
Кремена (обичам те, Кремуцка!) ме нарича тайфун - появявам се, опустошавам всичко и изчезвам.
Няма да се науча. Мога да съм инатеста, но не и търпелива!
Искам да живея в интересни времена. ;-)

Самота

Чаках го. Исках го. Тръпнех. Жадувах разказите му. Бях натрупала толкова много емоции за споделяне. Но всичко отново бе само мечти. Плод на болното ми и изтерзано от самота съзнание.
Самота. В Уикиречник прочетох: "Самота - Съществително нарицателно име, женски род. Значението на думата все още не е въведено."
Несигурност. Неувереност.
Или простичкото желание и нужда от човешка топлина. От сигурността, че имa някой, който те обича. Който мисли за теб, дори когато те няма.
Надежди. Празни надежди.
Думички, измислени, за да оправдаят страховете ни.
Измислици. Измислици, заради които страдаме. Защото вярваме, че някой ден ще срещнем съпричастността. А съпричастност няма.
Сляпа вяра. За какво ми е, щом само болка причинява?
Искам да срещна себе си. Искам да се намеря, но света е пълен с грозни уловки, в които сляпо вярвам. Запечатаното в главата ми от детството: "...и заживели щастливо".
Щастие. Пак Уикиречник: "Щастие - Съществително нарицателно име, среден род. Значението на думата все още не е въведено."
Това вече е подигравка.
Реално погледнато не е. Просто беше твърде подходящо за черногледството ми в момента.

Попитах Wikipedia.

Loneliness is an emotional state in which a person experiences a powerful feeling of emptiness and isolation. Loneliness is more than just the feeling of wanting company or wanting to do something with another person. Loneliness is a feeling of being cut off, disconnected, and/or alienated from other people, so that it feels difficult or even impossible to have any form of meaningful human contact. Lonely people often feel empty or hollow inside. Feelings of separation or isolation from the world are common amongst those that are lonely.
Loneliness should not be equated with being alone. Everyone has times when they are alone for situational reasons, or because they have chosen to be alone. Being alone can be experienced as positive, pleasurable, and emotionally nourishing if it is under the individual's control. Solitude is the state of being alone and secluded from other people, and often implies having made a conscious choice to be alone...

Ефекти:

Loneliness can play a part in alcoholism, and in children a lack of social connections is directly linked to several forms of antisocial and self-destructive behavior...

А по-долу даже предлагат и лечение:

It is often posited that loneliness is "the only disease that can be cured by adding two or more cases together."
Often, people mitigate loneliness by interacting with others via the Internet. However, it is widely believed that purely online relationships are no substitute for in-person relationships, an opinion based at least partially on the fact that a person's true identity is very difficult to determine on the Internet...

Черупката ме стяга. Маската ми убива. Стените ме задушават.
Усмихвайки се през сълзи лъжем всъщност себе си.
Къде е смисъла?
"Колко ще се получи, ако умножите шест по девет?"
42.
А щраусът си заравя главата в пясъка.

Lovers...

Deepak Chopra feat. Demi Moore - Desire

A lover knows only humility
He has no choice
He steals into your alley at night
He has no choice...
He longs to kiss every lock of your hair
Don't fret
He has no choice...
In his frenzzied love for you
He longs to break
The chains of his imprisonment
He has no choice...

A lover asked his beloved, "Do you love yourself more than you love me?"
The Beloved replied, "I have died to myself and I live for you. I have disappared from myself and my attributes. I am present only for you. I have forgotten all my learnings. But from knowing you I have become a scholar. I have lost all my strengh but from your power, I am able... I love myself - I love you... I love you - I love myself."

"Come to me"
I'm your lover
Come to my side will open the gate to your love
Come settle with me
Let us be neighbours to the stars
You have been hiding so long
Aimlessly drifting in the sea of my love
Even so... you have always been connected to me
Concealed, revealed
In the known,
In the unmanifest
I am life itself!
You have been a prisoner of a little pond
I am the ocean an it's turbulent flood
Come merge with me
Leave this world of ignorance
Be with me...I will open
The gate to your love
Desire
I desire you
More than food
Or drink
My body
My senses
My mind Hunger for your taste
I can sense your presence In my heart
Although you belong to all the world I wait with silent passion
For one gesture, one glance from you...

Искам да се слея с теб. Искам да пропадна в очите ти. И в моите ти да прочетеш всичко. Отачаянието, радостта, болката, надеждата... Любовта.
Искам да съм твоя робиня и твоя господарка. Искам да съм зависима и свободна. Искам да потеглим двамата към безпаметността. И да потънем в бездната на безкрайното блаженство. Където няма измерения, няма въпроси, няма обяснения. Има само сега, завинаги и Обичам те.

To Wear Sunscreen

Baz Luhrmann - Everybody Is Free (To Wear Sunscreen)
*Spoken By Lee Perry*
===================================

Ladies and Gentlemen of the class of ?9...

Wear Sunscreen

If I could offer you only one tip for the future, sunscreen would be it.
The long term benefits of sunscreen have been proved by scientists whereas
the rest of my advice has no basis more reliable than my own meandering experience
I will dispense this advice now.

Enjoy the power and beauty of your youth; oh nevermind; you will not understand
the power and beauty of your youth until they have faded. But trust me, in 20 years
youll look back at photos of yourself and recall in a way you cant grasp now how
much possibility lay before you and how fabulous you really looked.
Youre not as fat as you imagine.

Dont worry about the future; or worry, but know that worrying
is as effective as trying to solve an algebra equation by chewing bubblegum.
The real troubles in your life are apt to be things that never crossed your
worried mind; the kind that blindside you at 4pm on some idle Tuesday.

Do one thing everyday that scares you.

Sing.

Dont be reckless with other peoples hearts, dont put up with people who
are reckless with yours.

Floss

Dont waste your time on jealousy; sometimes youre ahead, sometimes youre behind
the race is long, and in the end, its only with yourself.

Remember the compliments you receive, forget the insults; if you succeed in doing
this, tell me how.

Keep your old love letters, throw away your old bank statements.

Stretch

Dont feel guilty if you dont know what you want to do with your life
the most interesting people I know didnt know at 22 what they wanted to do with
their lives, some of the most interesting 40 year olds know still dont.

Get plenty of calcium.

Be kind to your knees, youll miss them when theyre gone.

Maybe youll marry, maybe you wont, maybe youll have children,
maybe you wont, maybe youll divorce at 40, maybe youll dance the funky chicken
on your 75th wedding anniversary.
What ever you do, dont congratulate yourself too much or berate yourself either
your choices are half chance, so are everybody elses. Enjoy your body,
use it every way you can dont be afraid of it, or what other people think of it,
its the greatest instrument youll ever own..

Dance even if you have nowhere to do it but in your own living room.

Read the directions, even if you dont follow them.

Do NOT read beauty magazines, they will only make you feel ugly.

Get to know your parents, you never know when theyll be gone for good.

Be nice to your siblings; they are the best link to your past and
the people most likely to stick with you in the future.

Understand that friends come and go,but for the precious few you should hold on.
Work hard to bridge the gaps in geography in lifestyle because the older you get,
the more you need the people you knew when you were young.

Live in New York City once, but leave before it makes you hard;
live in Northern California once, but leave before it makes you soft.

Travel.

Accept certain inalienable truths, prices will rise, politicians will philander,
you too will get old, and when you do youll fantasize that when you were
young prices were reasonable, politicians were noble and children respected their
elders.

Respect your elders.

Dont expect anyone else to support you. Maybe you have a trust fund,
maybe you have a wealthy spouse; but you never know when either one might run out.

Dont mess too much with your hair, or by the time its 40, it will look 85.

Be careful whose advice you buy, but, be patient with those who supply it.
Advice is a form of nostalgia, dispensing it is a way of fishing the past
from the disposal, wiping it off, painting over the ugly parts and recycling
it for more than its worth.

But trust me on the sunscreen...


================
Quindon Tarver
================

Everybody's free, everybody's free, everybody's free
Everybody's free, everybody's free, to feel good, to feel good

Brother and sister together will make it through oh, huh yeah
Someday a spirit will take you and guide you there
I know you've been hurting ,but i've been waiting to be there for you
And I'll be there, just helping you out whenever I can

Everybody's free ohh yea yeah
Oh Every ho yeah
Oh to feel good
Ohh to feel good*
(** chorus :
Everybody's free, everybody's free
Everybody's free, everybody's free, everybody's free, to feel good)

Ела близо до сълзите ми

Може би открих Дон Кихот. Долсинеята в мен се събуди. Искам да вляза в тази мелница, в която се е заключил. Искам да прегърна тъжната му, отчаяна душа. Искам да го погледна в очите. И в моите той да прочете отговора, който вече е спрял да търси.

Тази вечер той беше странно шеговит. Някак си хладен. Стана ми студено. И, както винаги, реших да се скрия под дебелото одеало на самотното ми легло.

Защо се плаша? Защото може аз да не съм неговата Долсинея. И ме е страх да чуя този отговор. Винаги съм твърдяла, че мразя фалшивите надежди. Защо тогава сама ги подхранвам?

Знам, че той няма никога да прочете тези редове.

Не знам какво да правя утре...

"Този филм" Дони и Нети

Ела във очите ми,
ела близо до сълзите ми,
ела близо до лицето ми,
ела близо до сърцето ми.

Тихо ела, а после силно се гушни във мен,
филмът за възрастни е забранен.
Тихо ела, а после силно се стопи във мен,
филмът е наш...

Пф!

How evil are you?

А аз си мислех, че съм добричка... Единствено ме успокоява факта, че съм "на равно" с Елена. ;-)

Рицари

Вече никой не вярва в Дракони. И затова жените си продадоха девствеността. За жълти стотинки. Мислейки, че така ще се спасят от глада.

А Дон Кихот се скри зад дебелите стени на мелницата и започна да си скубе косите, крещейки: "Няма Долсинеи...". Санчо Панса избяга.

Ланселот уби Артур. Ожени се за Гуинивиър. Тя пък избяга с някакъв никому неизвестен коняр, който я биеше, повтаряйки: "Ама аз за твое добро го правя, за да разбереш... Защото те обичам."

Любов. И тя стана разменна монета. Дадохме под наем сърцата си. От страх. Страх от самите себе си.

Фалшив свят, пълен с фалшиви хора!

В банката трябва да сме сериозни

Във входа на банката има 10-тина стъпала. От двете страни на стъпалата има някакъв бордюр - каменни стъпала, едно се равнява на две... Тесничко е. Околко 15-тина сантиметра. Вчера, като излизахме от банката със сестра ми, аз реших да пробвам дали ще успея да сляза от там. И прескачайки от стъпало на стъпало, с риск да падна и да си счупя носа, си пеех:

И тогда, наверняка,
вдруг запляшут облака
и кузнечик запиликает на скрипке...
С голубого ручейка
начинается река.
Ну, а дружба начинается
с улыбки...

Сестра ми се смя. Аз се смях. Тя, през сълзи повтаряше: "На колко си години, Ани?!".

Обичам те, Тоничка!

Суйт Мери Джейн

Manu Chao

Bongo Bong

Mama was queen of the mambo
Papa was king of the Congo
Deep down in the jungle
I started bangin' my first bongo

Every monkey'd like to be
In my place instead of me
Cause I'm the king of bongo, baby
I'm the king of bongo bong

I went to the big town
Where there is a lot of sound
From the jungle to the city
Looking for a bigger crown
So I play my boogie
For the people of big city
But they don't go crazy
When I'm bangin' in my boogie
I'm the "king of the bongo, king of the bongo bong"
Hear me when I come
King of the bongo, king of the bongo bong

They say that I'm a clown
Making too much dirty sound
They say there is no place for little monkey in this town
Nobody'd like to be in my place instead of me
Cause nobody go crazy when I'm bangin' on my boogie
I'm the king of the bongo, king of the bongo bong
Hear me when I come
"King of the bongo, king of the bongo bong"
Bangin' on my bongo all that swing belongs to me
I'm so happy there's nobody in my place instead of me
I'm a king without a crown hanging loose in a big town
But I'm the king of bongo baby I'm the king of bongo bong
King of the bongo, king of the bongo bong
Hear me when I come, baby, king of the bongo, king of the bongo bong...

Повесели се с мен. Усмихни се на света. Може пък и той да ни се усмихне. ;-)

Стремежи

В онова малко късче небе над двора ми аз съзрях Голямата Мечка. И си помислих, колко малко всъщност виждам от безкрая. Ограничени сме от всякъде и от всичко. От стени, които ние сме издигнали, от стени, които сме позволили да издигнат и от стени, които са били издигнати без ние изобщо да сме били там.
А Голямата Мечка просто ми се усмихна и каза: "Полети!". "Но как?", зачудих се аз. И започнах да се ровя за решение. Нямах право да се оправдавам със стените. "Силните търсят решения, слабите си намират оправдания" беше казал някой. А аз искам да съм от силните, нали?!
Исках да полетя, но не знаех коя е тази тежест, която ме задържа. Здраво стъпила на земята. Повдигнах крака си. Не, това не помага. Някъде другаде е скрита тежестта. Потърсих оковите. И ги съзрях вътре в мен. Морални ограничения, фалшиви догми, скрупули, вяра в празни обещания, безсмислени думи, пошли чувства... Толкова здраво се бях вкопчила в идеята, че трябва да стъпя здраво на земята, че бях забравила да гледам нагоре. И крилете ми закърняваха. Гноясваха, а аз, замъглена от снобизъм, не обръщах никакво внимание на болката. Която ме разяжда...

Всичко постоянно се повтаря

Пак съм тъжна. Пак съм разочарована от себе си и от мечтите, че някъде там има някой. Защо изобщо ми е да вярвам в това? Не ме прави по-спокойна. Само ми дава празни надежди, които после болят. Странното е, че боли физически. Нали това не е някакво шибано доказателство, че душата съществува?
Като бях мъничка, моят баща ми даде да се уча на живот от "Малкия принц". Не съм сигурна до колко съм му благодарна за това. Пораснах... Живота ми показа по някакъв нагло-ехиден начин, че "Малкия принц" е една красива утопия. Добре! Ще се науча да живея по правилата му.
Лутах се. И все още се лутам... Толкова се уплаших от самотата, че се наложи да се науча да се смея през сълзи. Някъде бях прочела, че колкото е по-добродушен човек, толкова по-лесно може да стане циник. "Пътеводителя" ми подаде ръка. Обожествих Зейфод. Толкова е лесно, когато имаме идол. Но продължавам да си мечтая за Шрек... Защо?...
Сякаш се уплаших за малкото дете в мен. Исках да го запазя чисто и по детски наивно. И, за да не страда, го затворих зад дебелите стени на непукизма. Кого залъгвам? Себе си... Детето трябва да играе на слънце. И да порасне. И да научи важните уроци - не плачи, не показвай слабост, посрещай трудностите с високо вдигната глава. За какво именно иде реч? Защо да не плача? А имам право да се смея. Не е честно! Защо да не показвам слабост? Какво е слабост? Нали уж сме хора? Цивилизовани. С претенции за култура и съпричастност. И какво е гордост? Кое е мерилото за нея?
Искам да порасна. Толкова много искам да порасна.

Тест

Днес открих в блога на Сиската едно чудесно тестче. Интересно е да провериш доколко те познават втоите приятели.
А на този тест на моя любим приятел Момчил се смях през сълзи. Мунчо, обичам те!