Only You...
Снощи ходих край морето. Седнах на плажа, пуснах си Massive Attack и усилих слушалките, гледах звездите, гледах вълните и... И мечтах, защото дори и аз имам право да съм щастлива. Поне в мечтите си!
После като си тръгнах, вървейки боса по алеята край плажа, зърнах едно бръмбърче, пълзящо по пътя си. Аз мръднах крачка встрани, за да не го смажа. И осъзнах, че постоянно това правя, въпреки че имам физическата (и не само) възмозност да го смажа. Да смажа всики малки бръмбърчета, които ми се изпречват постоянно на пътя. Но защо да го правя? Нали всички имаме право да сме на тази Земя. И трябва да мислим един за друг. И да не се нараняваме. Да, отклоних се крачка от пътя си, но бръмбърчето е живо. Не ме настъпвайте, моля ви. Боли, ужасно боли. И понеже съм дете, отвръщам злобно и без да помисля. Наранявайки най-вече себе си.
Трябва ли да порасна? А защо?
