Бръмбърчета
Имам бръмбари в главата, ужас! И проблема не е, че ми пречат - не. На мен ама изобщо не ми пречат. Но околните постоянно се оплакват. Пречело им жуженето.
Не искам моите бръмбърчета да си ходят. Обичкам си ги. Бръмчат ми, правят ми компанийка. Като ми пърхат из главата и ми сгряват ушите. А и през прозрачните им крила сякаш виждам света в други цветове, доста по-интересни от обикновените.
В последно време обаче линеят. Когато някой започне да ми крещи да спра с това жужене и бръмбърчетата ми изведнъж утихват, свиват се и сякаш се разболяват. Тогава аз започвам мило да им говоря, захранвам ги с топличка супичка от мечти (много я обичат, ама на фидето се цупят) и им правя компреси с любов.
Не искам да живея сама, но си обичам бръбърчетата!
Май остарявам...
