Горчивото сърце

Моята дъщеричка е много крива след като се събуди, ако спи слетобеден сън. И днес тя спа. Събуди се кисела, кисела... Аз я гушнах и и' казах:
- Ти си едно момиченце сладко!
- Не съм сладко. - отвърна ми намусено тя.
- А какво си? Горчиво ли? - пошегувах се аз.
- Да, горчиво съм.
Малко по-късно разговарях със Силвия в IRC. И тя ми разказа нещо много красиво, много истинско и много тъжно:
"В пустинята видях човек, гол, озверял.
Седеше на един камък, стискаше сърцето си в ръце, и го ядеше.
- Добро ли е, приятелю?
- Горчиво е, но ми харесва! Защото е горчиво и защото е мое!"
Стана ми много тъжно. Има толкова много красота в тъгата. Има толкова много красота в болката. На всяко нещо трябва да се насладим и отдадем изцало, убедена съм в това. Толкова лутания за смисъла на живота, а той е толкова простичък - живота трябва да се живее. Истински. Изцяло.

Боли ме глава цял ден :-/

Дъщеря ми в момента гледа някакво детско филмче. Там една принцеса, търсейки своя принц, пее: "Ако трябва цял живот сърцето ми ще плаче, но аз ще те търся...". А папагал един с пиратска превръзка на окото и' приглася: "Йо-хо-хо и бутилка ром!".
Смях се. Смях се, защото дъщеря ми се засмя на папагала. А тя е едва на 4 годинки... Тя не търси любовта. За нея любовта е даденост. Когато порасне, ще се научи и тя да търси. А трябва ли? Защо трябва да търсим нещо, което си идва само?
Защо ни е страх от самотата?
Снощи пих много вино. Боли ме глава.
А денят беше слънчев...