Горчивото сърце

Моята дъщеричка е много крива след като се събуди, ако спи слетобеден сън. И днес тя спа. Събуди се кисела, кисела... Аз я гушнах и и' казах:
- Ти си едно момиченце сладко!
- Не съм сладко. - отвърна ми намусено тя.
- А какво си? Горчиво ли? - пошегувах се аз.
- Да, горчиво съм.
Малко по-късно разговарях със Силвия в IRC. И тя ми разказа нещо много красиво, много истинско и много тъжно:
"В пустинята видях човек, гол, озверял.
Седеше на един камък, стискаше сърцето си в ръце, и го ядеше.
- Добро ли е, приятелю?
- Горчиво е, но ми харесва! Защото е горчиво и защото е мое!"
Стана ми много тъжно. Има толкова много красота в тъгата. Има толкова много красота в болката. На всяко нещо трябва да се насладим и отдадем изцало, убедена съм в това. Толкова лутания за смисъла на живота, а той е толкова простичък - живота трябва да се живее. Истински. Изцяло.