В кръговрата на Живота
Преди 10 месеца аз се гмурнах в едно вирче. Но се оказа дълбоко. И се оказа блато. И затъвах, затъвах... Докато един ден преди 2 месеца напипах с крак дъното. Бях изтощена, нямах повече въздух. Настъпи времето за решения - дали да се оставя на летаргията там на дъното, или да се оттласна и нищо, че съм без въздух в изтощените дробчета, да се опитам да изляза...
Вече водата над мен е по-светла, сякаш виждам края.
Знам, че силите ми ще стигнат, за да изляза. Знам, защото го усещам. Ще изляза, ще си се попека на слънце, доволно легнала на някоя полянка. Спокойна. После ще се разходя из гората, ще си попея с птичките, ще си побъбря с животинките, ще се насладя на повея на вятъра, ще вдъхна мириса на горските цветчета. Докато, някой ден, не видя някое друго примамливо вирче. И не реша в него да се освежа и да поплувам...
В кръговрата на Живота. :-)
3 коментара:
Дано силите ти стигнат за изплуването, а не да се окаже, че усещането ти е подведено от някоя пролетна измама.
Силите винаги стигат.
Кръговрата на Живота. ;-)
Хубаво е ,че си се научила да плуваш на 'сухо' и да излизаш мокра ;)
Понякога се вглеждай в обитателите на вирчето,дори и те да са пирани ;)
Публикуване на коментар