Благодаря. За това, че давах. А ти взимаше. За това, че повярвах. А ти не мислеше.
"Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.", каза Лисицата на Малкия принц.
Janis Joplin - Piece of my heart
Didn't I make you feel like you were the only man, well yeah, An' didn't I give you nearly everything that a woman possibly can? Honey, you know I did! And each time I tell myself that I, well I think I've had enough, But I'm gonna show you, baby, that a woman can be tough.
I want you to come on, come on, come on, come on and take it, Take another little piece of my heart now, baby, (break a..) Break another little bit of my heart now, darling, yeah. (have a..) Hey! Have another little piece of my heart now, baby, yeah. You know you got it if it makes you feel good, Oh yes indeed.
You're out on the streets looking good, and baby, Deep down in your heart I guess you know that it ain't right, Never never never never never never never hear me when I cry at night. Baby, I cry all the time! And each time I tell myself that I, well I can't stand the pain, But when you hold me in your arms, I'll sing it once again.
I'll say come on, come on, come on, come on, yeah take it! Take another little piece of my heart now, baby. (break a..) Break another little bit of my heart now, darling, yeah, (come on…) Have another little piece of my heart now, baby, yeah. Well, You know you got it, child, if it makes you feel good
I need you to come on, come on, come on, come on and take it, Take another little piece of my heart now, baby. (break a…) Break another little bit of my heart, darling, yeah. (have a) Have another little piece of my heart now, baby, You know you got it (waaaaahhh) Take a…Take another little piece of my heart now, baby. (break a…) Break another little bit of my heart, and darling, yeah yeah (have a) Have another little piece of my heart now, baby, You know you got it, child, if it makes you feel good
Преди 10 месеца аз се гмурнах в едно вирче. Но се оказа дълбоко. И се оказа блато. И затъвах, затъвах... Докато един ден преди 2 месеца напипах с крак дъното. Бях изтощена, нямах повече въздух. Настъпи времето за решения - дали да се оставя на летаргията там на дъното, или да се оттласна и нищо, че съм без въздух в изтощените дробчета, да се опитам да изляза... Вече водата над мен е по-светла, сякаш виждам края. Знам, че силите ми ще стигнат, за да изляза. Знам, защото го усещам. Ще изляза, ще си се попека на слънце, доволно легнала на някоя полянка. Спокойна. После ще се разходя из гората, ще си попея с птичките, ще си побъбря с животинките, ще се насладя на повея на вятъра, ще вдъхна мириса на горските цветчета. Докато, някой ден, не видя някое друго примамливо вирче. И не реша в него да се освежа и да поплувам...
Имам бръмбари в главата, ужас! И проблема не е, че ми пречат - не. На мен ама изобщо не ми пречат. Но околните постоянно се оплакват. Пречело им жуженето. Не искам моите бръмбърчета да си ходят. Обичкам си ги. Бръмчат ми, правят ми компанийка. Като ми пърхат из главата и ми сгряват ушите. А и през прозрачните им крила сякаш виждам света в други цветове, доста по-интересни от обикновените. В последно време обаче линеят. Когато някой започне да ми крещи да спра с това жужене и бръмбърчетата ми изведнъж утихват, свиват се и сякаш се разболяват. Тогава аз започвам мило да им говоря, захранвам ги с топличка супичка от мечти (много я обичат, ама на фидето се цупят) и им правя компреси с любов. Не искам да живея сама, но си обичам бръбърчетата! Май остарявам...
Спонтанната човещинка. Нежност. Топлина. Доброта. Уюта на сигурността, че не си сам. Толкова малко енергия се иска за една прегръдка, за една усмивка, за една добра дума. Колко повече енергия коства всеки скандал. Кое ни превърна в такива сеирджии? Страхът, неувереността, които са плод именно от липсата на една искрена прегръдка... Усмихвайте се, прегръщайте се, обичайте се! Живота и без това е толкова...
