Прибирам се!
Преди няколко дена гледах една реклама по телевизията. Кампания за подпомогане на сираци. Едно мъничко момиченце с големи къдрици и прекрасни, широко отворени очи, на годинките на дъщеря ми, играеше на топка. То подаваше топката някому и му я връщаха. Наигра се. Камерата бавно се отдалечи, докато момиченцето се приближаваше към мястото, накъдето подаваше топката. Видя се стена. На нея бяха нарисувани две фигури - мама и татко. То си беше играло с тези фигури. "Гушна" се детето в стената и си тръгна... И тогава разбрах. Никакви пари, нищо не може да замени сигурността и уюта на майчината прегръдка. Искам да се прибера и да дам на моето Тони това, което мога. А не това, което хората смятат, че трябва...
Искам да я гледам как расте. Искам да участвам активно в деня и', изпълнен с приключения. Искам да съм герой от този ден. Искам да гледам малките и' ръчички как рисуват, учат се да пишат. Искам да и' разказвам приказки нощем. Искам да я нося на раменете си, докато все още мога.
Обичам те, Тоничка. Мама си иде да те гушка. :-)
2 коментара:
Странно нещо са "малките неща", нали?
Особено ония, нематериалните, които никой и нищо не може да купи, но които са по-ценни от всичките пари в нечий трезор.
Happy 4 ya!
От сега почвай да тренираш възклицанието "ХОоооууууум, суийййййт хооооум".
И да целунеш Дунавския бряг! Като Ботев ;р
Пръстчето ми постоянно сочи на изток. "И-ти фоун хоум..." Някаква мания ме е обзела. Не мога да изтрая до края на месеца. Искам да си тръгна утре!
Хоум, суйт хоум, ай'м комин' бак! :-)))))))
Малей, какво пиене, какви купони, какви усмивки! Този път носталгията дълго време ще ми държи влага. От България по-хубаво място за живеене няма! Да се разходиш тук-там по света - да. Но... Искам си родната реч, родните обичаи и нрави, родните улици, родния мирис... Милите ми смотани приятели, дет толкова ме ядосват понякога ;-)
И, аман! Искам да чета книги на български. ;-)))
Публикуване на коментар