Мечтая те

Тя ми разказа как е целувала устните ти. Как ти си търсел нейните устни. Тя каза, че вече не те иска. Аз не повярвах. Оплетохме се в измислени оправдания. Страхът да изгубим приятелството, заради...
Реших да се отдръпна. Все пак аз съм илюзията, тя е реалността. Аз съм това, което си мечтаеш, че искаш. Тя е това, което си харесал преди време.
Не се предавам. Просто съм объркана и не знам как да постъпя. Не искам да говоря с теб за това. Страх ме е да не я нараня. Не искам никого да наранявам.
Знам, че си объркан. Знам, че и идея си нямаш какво се случи, защо изчезнах. Знам, че си прекалено горд, за да попиташ. Но не знам как да ти обясня.
Пуснах си "Спри до мен" на Дони и Леа Иванова и излязох на двора да пуша и да погледам звездите. Самотата е толкова осезаема. Мога да я помириша, мога да я пипна. А звездите ми се усмихват с успокояващата усмивка на баба: "Времето лекува всичко...".

Дони и Леа Иванова - Спри до мен

Една китара не спира да звъни.
Не спира да разкъсва своите струни,
че няма кой да носи радост в тъжните ми дни,
ни кой да ме прегърне и целуне.

Спри до мен, спри до мен, спри до мен,
засвири ми пак със звънката китара
и какво от туй, че може пак със стария рефрен
да се върне в сърцето болка стара.

Денят настъпва и светлите лъчи
огряват ярко тоя свят огромен,
но аз посрещам изгрева с разплакани очи,
че всичко си остана тъжен спомен.

Една любов избира този час
и вечно с нова сила се повтаря,
но значи ли раздялата, че няма пак за нас
една любов сърцата да изгаря.

И сълзите нежно галят страните ми. Мечтая те...