Стремежи
В онова малко късче небе над двора ми аз съзрях Голямата Мечка. И си помислих, колко малко всъщност виждам от безкрая. Ограничени сме от всякъде и от всичко. От стени, които ние сме издигнали, от стени, които сме позволили да издигнат и от стени, които са били издигнати без ние изобщо да сме били там.
А Голямата Мечка просто ми се усмихна и каза: "Полети!". "Но как?", зачудих се аз. И започнах да се ровя за решение. Нямах право да се оправдавам със стените. "Силните търсят решения, слабите си намират оправдания" беше казал някой. А аз искам да съм от силните, нали?!
Исках да полетя, но не знаех коя е тази тежест, която ме задържа. Здраво стъпила на земята. Повдигнах крака си. Не, това не помага. Някъде другаде е скрита тежестта. Потърсих оковите. И ги съзрях вътре в мен. Морални ограничения, фалшиви догми, скрупули, вяра в празни обещания, безсмислени думи, пошли чувства... Толкова здраво се бях вкопчила в идеята, че трябва да стъпя здраво на земята, че бях забравила да гледам нагоре. И крилете ми закърняваха. Гноясваха, а аз, замъглена от снобизъм, не обръщах никакво внимание на болката. Която ме разяжда...
2 коментара:
абстрахирайки се от всякакви ала-матрицата асоциации, решението на проблема с летенето (а и какво ли не друго) е 1) да вярваш, но силно и безусловно, че ще стане. не да се надяваш, а да вярваш толкова силно, че все едно е неопровержим факт и 2) да направиш първата крачка (или в случая с летенето - подскок във въздуха)
затова и на децата им е толкова лесно с някой неща, те просто вярват че могат. (въпреки че по отношение на летенето (буквално), гравитацията е нащрек и редовно им дърпа ушите и ожулва коленете)
колкото до вярата и фактите (не помня автора):
Facts - things that you believe in.
и ако навържеш believe с религията достигаш до това как те знаят за своите факти и защо някои въжделения им се отдават по-лесно.
И както ме е учила Баба Вихронрав: "Всичко е в съзнанието. Забрави го и ще изчезне."
Публикуване на коментар