събота, март 25, 2006

В банката трябва да сме сериозни

Във входа на банката има 10-тина стъпала. От двете страни на стъпалата има някакъв бордюр - каменни стъпала, едно се равнява на две... Тесничко е. Околко 15-тина сантиметра. Вчера, като излизахме от банката със сестра ми, аз реших да пробвам дали ще успея да сляза от там. И прескачайки от стъпало на стъпало, с риск да падна и да си счупя носа, си пеех:


И тогда, наверняка,
вдруг запляшут облака
и кузнечик запиликает на скрипке...
С голубого ручейка
начинается река.
Ну, а дружба начинается
с улыбки...

Сестра ми се смя. Аз се смях. Тя, през сълзи повтаряше: "На колко си години, Ани?!".

Обичам те, Тоничка!

Няма коментари: