понеделник, март 27, 2006

Ела близо до сълзите ми

Може би открих Дон Кихот. Долсинеята в мен се събуди. Искам да вляза в тази мелница, в която се е заключил. Искам да прегърна тъжната му, отчаяна душа. Искам да го погледна в очите. И в моите той да прочете отговора, който вече е спрял да търси.

Тази вечер той беше странно шеговит. Някак си хладен. Стана ми студено. И, както винаги, реших да се скрия под дебелото одеало на самотното ми легло.

Защо се плаша? Защото може аз да не съм неговата Долсинея. И ме е страх да чуя този отговор. Винаги съм твърдяла, че мразя фалшивите надежди. Защо тогава сама ги подхранвам?

Знам, че той няма никога да прочете тези редове.

Не знам какво да правя утре...

"Този филм" Дони и Нети

Ела във очите ми,
ела близо до сълзите ми,
ела близо до лицето ми,
ела близо до сърцето ми.

Тихо ела, а после силно се гушни във мен,
филмът за възрастни е забранен.
Тихо ела, а после силно се стопи във мен,
филмът е наш...

Няма коментари: