Рицари
Вече никой не вярва в Дракони. И затова жените си продадоха девствеността. За жълти стотинки. Мислейки, че така ще се спасят от глада.
А Дон Кихот се скри зад дебелите стени на мелницата и започна да си скубе косите, крещейки: "Няма Долсинеи...". Санчо Панса избяга.
Ланселот уби Артур. Ожени се за Гуинивиър. Тя пък избяга с някакъв никому неизвестен коняр, който я биеше, повтаряйки: "Ама аз за твое добро го правя, за да разбереш... Защото те обичам."
Любов. И тя стана разменна монета. Дадохме под наем сърцата си. От страх. Страх от самите себе си.
Фалшив свят, пълен с фалшиви хора!
2 коментара:
Damn! Адски познати мисли. Само дето след твоето последно изречение при мен се появява още едно - "не е възможно целият свят да е фалшив... вероятно фалшивата съм аз. Или поне имам някакъв кофти бъг."
Права си... Вече ги няма тези герои... И книгите не се четат... И авторите им са мъртви.
Ти си един от малкото истински хора, които познавам. Твоята истинност ми дава надежда.
Благодаря...
Публикуване на коментар